От Античността, през древен Египет, средновековна Европа и историята на различните азиатски култури до наши дни, медът и пчелите заемат важно място в живота на човека. Медът е бил използван както за хранителни, така и за здравословни цели и с мистично и религиозно значение, най-вече като средство за връзка с боговете.
Медът е част от културата на всяко общество с древна история. Темата за почитта към пчелите и „течното злато“ е всеобхватна и изобилна. В тази статия ви представяме няколко любопитни истории за употребата на меда и значението на пчелите в миналото.
Сладки мумии
Папирус от 300 г. пр.н.е. разказва историята за бог Ра и произхода на пчелите. В него се намира следният откъс:
„Бог Ра извика и сълзите от очите му паднаха на земята и се превърнаха в пчела. Пчелата направи своята пчелна пита и се погрижи за цветята на всички растения и така восъкът, а също и медът бяха направени от великия Ра.“
Пчелите се смятали за свещени, защото били дар от Ра. „Ра“ е египетската дума за слънце. Като главно божество, Ра въплъщава силата на слънцето, но също така се смята, че е самото слънце. Ра е великият бог, който кара своята колесница през небесата през целия ден и се спуска в подземния свят привечер.
Заради връзката си с Ра медът има свещен ритуален характер и се използва при балсамирането. От различните теории, които се опитват да обяснят наличието на мед до мумиите, има две много популярни. Първата гласи, че душите на починалите трябва да бъдат правилно хранени, ако някога са искали да се върнат на земята. Втората теория се основава на добре известното използване на меда като принос на жертва или дар към боговете. Медът не е единствения пчелен продукт, който египтяните използвали в балсамирането. Доказано е, че и пчелен восък е използван в този процес. Освен това, върху кожата на мумията се нанасят различни смоли, за да й се придаде божествен характер и да се предотврати разпространението на гъбички.
Древните египтяни са използвали меда и за подслаждане на своите напитки и храни. Отначало египтяните събирали мед и див восък, които отивали да търсят на далечни места. Това е била много древна професия, която се е радвала на кралска закрила: ловците на мед, заедно със събирачите на теребинтова смола, са били защитавани от войниците на фараона, когато са ходели да търсят тези продукти до сухите речни корита, потоци или реки, далеч от долината на Нил.
Средновековни иновации
През Средновековието пчелите са имали голямо икономическо, социално и културно значение. Огромното търсене на восък се дължало на бързо разпространяващата се християнска религиозна практика. По този начин медът се превръща в единственият широкодостъпен подсладител през тази ера преди откриването и мащабния внос на тръстиковата захар.
Пчеларството е забележителна част от селскостопанската сфера в Европа - от скромното производство на селяни с няколко кошера до специализирани пчелари, произвеждащи за процъфтяваща международна търговия. Отглеждането на пчели и производството на мед за консумация представят призма, през която може да се разглежда човешката намеса в естествената среда, демонстрирайки степента на антропизация, непозната до този момент за средновековния пейзаж.
Медът за боговете и математиците
Превъзходството на меда в Древността се изразява в това, че този продукт се предава като храна, достойна за боговете и се смята за дар от тях за човечеството. Отразено е както в гръцката, така и в римската митология. Самият Зевс бил хранен от чудотворен рог, който бил пълен с мляко от козата Амалтея и мед от планината Ида. Мелитей, син на бог Зевс и нимфата Отрис, Лимо, син на Аполон и Еуадна и самият Дионисий, били хранени с мед в детството си.
Древните гърци приписват божествени свойства на меда, защото вярват, че пчелите имат божествен произход и плодовете на тяхната работа се радват на такива свойства. От друга страна, медът се счита за една от храните на боговете, затова подготвя хората в този живот за безсмъртието в следващия.
Според исторически сведения учениците на Питагор се хранели предимно с хляб и мед. Те особено ценяли меда, тъй като виждали мъдростта на своя учител, който е имал късмета да се храни с мед от детството си. Смятали, че, подражавайки на Питагор, ще успеят да достигнат неговия ум и просветеност.