Ако се замислим само за един миг, ще осъзнаем колко важен дял заема медът в българската родова памет, в народната медицина, поверия и обичаи. „Да ти върви по мед и масло!“ – традиционно пожелание за успех или просто за добър и сладък живот. На всяка сватба, на всяко кръщане, дори за греяната ракия на Бъдни вечер и Коледа, най-старите ритуали са свързани с мед. Медът е сладост, медът е здраве и предпазва от уроки. Той е богатство и символ на изобилието. Медът в българската традиция е начало, единство и семейство, но защо сме избрали точно него за тази роля?
Ето 2 примера за историческия контекст на възникването на българската традиция, свързана с меда:
Течното тракийско злато
Българите можем да се гордеем с дългогодишната ни връзка с пчеларския занаят. Пчелите са част от нашето битие и традиция още преди създаването на първата българска държава, когато траките, а по-късно и славяните населявали нашите земи. Тракийските територии в днешна България били познати като „голям кошер“, а траките наричали меда „жива храна“. Пчеларството е един от най-старите занаяти и се смята за животновъдството, останало най-близко до неопитомената природа. В митологичната памет на славянските народи се пазят сведения за празник на пчелите и меда, наречен „Меден Спас“.
Славяните свързват пищните празненства с жуженето на пчелите в кошерите, затова и тогава съществувало поверието, че колкото по-шумно е празненството, толкова по-голямо изобилие (плодородие) ще има през следващата година. По-късно през 9. век родината ни била един от най-големите производители на пчелни продукти. България търгувала с мед и восък с Венеция и Генуа, както и с могъщата империя на Византия. Някъде в периода след покръстването има намерени доказателства за разплащане на църковни и държавни данъци не с какво да е , а с мед. Ето затова медът е бил и продължава да бъде смятан за „течното злато“ на България.
Медът и християнството
Интересна е връзката между християнските представи и българския фолклор относно пчеларските традиции. Пчелите, освен символ на отдаденост, упорит труд, работа в екип, щедрост, просперитет и плодородие, в ранните християнски вярвания символизират Възкресението на Христос и безсмъртието на човешката душа.
В България има два празника на пчелите и пчеларството. На 8 юли Православната църква почита паметта на свети великомъченик Прокопий, още познат като Прокопий Пчелар. Той започва живота си в Йерусалим като езичник с името Неаний. Неаний бил военен по времето на цар Диоклетиан, но през 303 година бил обявен в измяна срещу царя (приема Християнството като религия) и бива измъчван жестоко и убит на осмия ден от месец юли.
Преди да бъде убит, Неаний се помолил за всички клети души – самотни майки, сираци, просяци и боледуващи да „прокопсат“ или да „просперират“, да имат по-добър живот. Оттам получил името на великомъченик Прокопий. Тък като пчелите се смятат за създателите на „елексира на живота“, който дава здраве и сила, Прокопий става покровител на пчелите.
Обредният ритуал на празника на Прокопий Пчелар се състои в омесването на питки, които трябва да се приготвят много рано сутринта – „ преди пчелите да се събудят“. От тестото се правят два хляба, наречени “боговица” за Господ и “светец” за Прокопий. Питките трябва да бъдат прекадени с тамян и да бъдат намазани с мед от кошер, след което се раздават на семейството и на съседите за здраве. Вярва се, че медът от този кошер е вълшебен и лекува всички болести.
През зимата на 10 февруари се отбелязва и Чуминден, който е по-малко познат в България. Свети Харалампий е повече почитан в Гърция. Той също е смятан за покровител на пчелите. Според поверието, Харалампий държи Чумата вързана с верига и за да не напада хората, я умилостивява с мед. На 10 февруари българският обичай е също свързан с раздаването на хляб, намазан с мед. Едната част от хляба се хвърля на покрива на къщата за Чумата, друга се дава на децата, а всичко осатанало – на съседите за здраве.
Макар тези празници да не се отбелязват масово в България, те са част от нашата история и нематериално култyрно наследство. Благословени сме с толкова наситено с обичаи и традиции минало и дори да не осъзнаваме, успяваме да го запазим и да го предадем на следващите поколения. Пчеларството е ценен български занаят, а медът е своеобразна памет на историята му. Кой да предположи, че една лъжичка мед може да бъде огледало на хиляди човешки отминали съдби.
