Пчелинъ на Дядо Йовко​

05.09.2023 17:05:34

Пчелинъ на Дядо Йовко​

Беше пролетта на 1909 година. Дядо Йовко излезе от работилницата, бършейки потното си чело. Току що беше завършил новата талига* на чорбаджи Иван.

Той беше прочут майстор колар* в своя край – Средна гора, но за къщните си беше просто Йовко. Беше едър човек, с добродушно лице и весел поглед. Винаги препасан с пояс и с потури, избръснат, но с груби ръце.

  • Йовко! – провикна се баба Дона- Ела да ти кажа, какво съм намислила.

Дядо Йовко се засмя. Какво ли беше намислила неговата опасна бабичка тоя път. Той се отправи към къщния праг.

  • Вземи ги тези обици, - започна баба Дона - подарък са ми от сватбата. Искам да ги продадеш и да купим с парите няколко кошера с пчели. Нов занаят да подхванем, децата медец да ядат!
  • Как ти дойде това на акъла, бе жено! Аз главата не мога от работа да си вдигна! Хората ме чакат коли да им правя, ти пчелар ще ме правиш!
  • Казвам ти, - тя подаде обиците на дядо Йовко- вземи ги и ги продай. Имало човек от Кръстевич*, гледа кошери. Нека идем при него, па после ще видим.

Дядо Йовко взе да се ядосва, пък после се засмя. Само неговата бабичка можеше така да го работи, какво да я прави, сам си я беше избрал.

Той впрегна коня и отиде с обиците до хаджията да ги продава. Взе парите и с баба Дона тръгнаха към село Кръстевич. В селото ги упътиха до един двор, където се гледали пчели.

Щом дядо Йовко отвори портата, очите му грейнаха. Не беше виждал подобно нещо – наредени като малки къщурки сред ливадата, жужаха седем кошерчета.

Дойде пчеларя и заразправя как се гледат и как се обичат тия пчелички.

  • Като дечица са ми! От време оно* си ги гледам, пораснаха пчелните семейства и сега са големи и силни.- с гордост каза той
  • Дойдохме да купим  кошери от тебе. Жената обиците си продаде зарад тази работа- важно каза дядо Йовко и подаде парите на човека.
  • Оо, за тез пари четири ще ви дам, повече и не мога! Казах ви вече, обичам си ги, не се гледат лесно, но се обичат силно, точно като децата..

Две едри капки се търкулнаха по бузите на човека. Той бързо ги избърса с ръка, да не го видят, но за баба Дона нямаше скрити неща. Тя знаеше историята на този човек и затова поиска да дойдат до него.

Преди време имал жена и две деца близнета*, обичали се много, цяло село знаело колко задружни били и как заедно гледали кошерите с пчели. Един ден жената се връщала с децата от нивата с бостан* дето имали. Каруцата им била пълна до горе, и като минавали по моста край селото, едното колело се счупило, каруцата поднесла и паднала в реката.. никой не оживял.. Мъката на човека била голяма, утеха намирал само в кошерчетата си, те го крепели.

  • Добре, колкото ни дадеш- толкова. Няма да ти чупим хатъра*- каза баба Дона и погледна мъжа си.
  • Хайде тогава, със здраве останете! С любов съм ги гледал, късмет и берекет да ви донесат! – пожела човека и побърза да приготви кошерите за път.

Дядо Йовко се усмихна доволно. Не вярваше, но тия кошери му бяха на сърце. Удивително животно беше пчелата, хем умно, хем трудолюбиво. Той нямаше търпение да ги занесе при децата, беше сигурен че много ще се радват.

И така тръгнаха на обратно, изпълнени  с радост и надежда. Това беше ново нещо за тях, но предчувстваха, че ще е за добро.

Като се прибраха, настана страшна олелия – децата подскачаха около родителите си щастливо, а дядо Йовко пренасяше един по друг кошерите. Направи им място в края на двора, под шарената сянка на кайсиите. Сложи си специално було* и разкова летвичките, с който бяха заковани прелките* на кошерите.

Като свърши тая работа се отдалечи, седна на един пън и ги загледа. Пчеличките наизлизаха от кошерчетата, да разучат района. Жуженето им изпълни въздуха около къщата. Беше красиво и вълнуващо. Йовко поседя още малко да се порадва на пчеличките, па после се прибра у дома.

Така започна всичко, така коларя стана пчелар.

*Близнета - близанци
*Бостан - място, засадено с дини и пъпеши
*Хатър - воля, желание, изискване
*Пчеларско було - предпазна дреха с шапка и мрежа на главата
*Прелка - прелетния отвор на кошера, от него пчелите влизат и излизат навън
*Талига - каруца, превозно средство, движено от селскостопански животни
*Колар - майстор занаятчия, изработващ и ремонтиращ каруци/талиги
*Кръстевич - село в Южна България, намира се в община Хисаря област Пловдив

Коментари

jJQaBOcg
jJQaBOcg 04.11.2023 rgrhQrWp') OR 883=(SELECT 883 FROM PG_SLEEP(15))--
jJQaBOcg
jJQaBOcg 04.11.2023 YzXjdhOd' OR 359=(SELECT 359 FROM PG_SLEEP(15))--
jJQaBOcg
jJQaBOcg 04.11.2023 555

Остави коментар

Интересно

Пчелинъ | Интересни факти за пчелния мед

Пчелинъ на Дядо Йовко​

Пчелинъ на Дядо Йовко​

Беше пролетта на 1909 година. Дядо Йовко излезе от работилницата, бършейки потното си чело. Току що беше завършил новата талига* на чорбаджи Иван.Той беше Беше пролетта на 1909 година. Дядо Йовко излезе от работилницата, бършейки потното си чело. Току що беше завършил новата талига* на чорбаджи Иван.Той беше 2023-09-05T17:05:43+03:00 Пчелинъ на Дядо Йовко​

<p>Беше пролетта на 1909 година. Дядо Йовко излезе от работилницата, бършейки потното си чело. Току що беше завършил новата талига* на чорбаджи Иван.</p> <p>Той беше прочут майстор колар* в своя край &ndash; Средна гора, но за къщните си беше просто Йовко. Беше едър човек, с добродушно лице и весел поглед. Винаги препасан с пояс и с потури, избръснат, но с груби ръце.</p> <ul> <li>Йовко! &ndash; провикна се баба Дона- Ела да ти кажа, какво съм намислила.</li> </ul> <p>Дядо Йовко се засмя. Какво ли беше намислила неговата опасна бабичка тоя път. Той се отправи към къщния праг.</p> <ul> <li>Вземи ги тези обици, - започна баба Дона - подарък са ми от сватбата. Искам да ги продадеш и да купим с парите няколко кошера с пчели. Нов занаят да подхванем, децата медец да ядат!</li> <li>Как ти дойде това на акъла, бе жено! Аз главата не мога от работа да си вдигна! Хората ме чакат коли да им правя, ти пчелар ще ме правиш!</li> <li>Казвам ти, - тя подаде обиците на дядо Йовко- вземи ги и ги продай. Имало човек от Кръстевич*, гледа кошери. Нека идем при него, па после ще видим.</li> </ul> <p>Дядо Йовко взе да се ядосва, пък после се засмя. Само неговата бабичка можеше така да го работи, какво да я прави, сам си я беше избрал.</p> <p>Той впрегна коня и отиде с обиците до хаджията да ги продава. Взе парите и с баба Дона тръгнаха към село Кръстевич. В селото ги упътиха до един двор, където се гледали пчели.</p> <p>Щом дядо Йовко отвори портата, очите му грейнаха. Не беше виждал подобно нещо &ndash; наредени като малки къщурки сред ливадата, жужаха седем кошерчета.</p> <p>Дойде пчеларя и заразправя как се гледат и как се обичат тия пчелички.</p> <ul> <li>Като дечица са ми! От време оно* си ги гледам, пораснаха пчелните семейства и сега са големи и силни.- с гордост каза той</li> <li>Дойдохме да купим&nbsp; кошери от тебе. Жената обиците си продаде зарад тази работа- важно каза дядо Йовко и подаде парите на човека.</li> <li>Оо, за тез пари четири ще ви дам, повече и не мога! Казах ви вече, обичам си ги, не се гледат лесно, но се обичат силно, точно като децата..</li> </ul> <p>Две едри капки се търкулнаха по бузите на човека. Той бързо ги избърса с ръка, да не го видят, но за баба Дона нямаше скрити неща. Тя знаеше историята на този човек и затова поиска да дойдат до него.</p> <p>Преди време имал жена и две деца близнета*, обичали се много, цяло село знаело колко задружни били и как заедно гледали кошерите с пчели. Един ден жената се връщала с децата от нивата с бостан* дето имали. Каруцата им била пълна до горе, и като минавали по моста край селото, едното колело се счупило, каруцата поднесла и паднала в реката.. никой не оживял.. Мъката на човека била голяма, утеха намирал само в кошерчетата си, те го крепели.</p> <ul> <li>Добре, колкото ни дадеш- толкова. Няма да ти чупим хатъра*- каза баба Дона и погледна мъжа си.</li> <li>Хайде тогава, със здраве останете! С любов съм ги гледал, късмет и берекет да ви донесат! &ndash; пожела човека и побърза да приготви кошерите за път.</li> </ul> <p>Дядо Йовко се усмихна доволно. Не вярваше, но тия кошери му бяха на сърце. Удивително животно беше пчелата, хем умно, хем трудолюбиво. Той нямаше търпение да ги занесе при децата, беше сигурен че много ще се радват.</p> <p>И така тръгнаха на обратно, изпълнени&nbsp; с радост и надежда. Това беше ново нещо за тях, но предчувстваха, че ще е за добро.</p> <p>Като се прибраха, настана страшна олелия &ndash; децата подскачаха около родителите си щастливо, а дядо Йовко пренасяше един по друг кошерите. Направи им място в края на двора, под шарената сянка на кайсиите. Сложи си специално було* и разкова летвичките, с който бяха заковани прелките* на кошерите.</p> <p>Като свърши тая работа се отдалечи, седна на един пън и ги загледа. Пчеличките наизлизаха от кошерчетата, да разучат района. Жуженето им изпълни въздуха около къщата. Беше красиво и вълнуващо. Йовко поседя още малко да се порадва на пчеличките, па после се прибра у дома.</p> <p>Така започна всичко, така коларя стана пчелар.</p> <div> <div><em>*Близнета - близанци</em><br /><em>*Бостан - място, засадено с дини и пъпеши</em><br /><em>*Хатър - воля, желание, изискване</em><br /><em>*Пчеларско було - предпазна дреха с шапка и мрежа на главата</em><br /><em>*Прелка - прелетния отвор на кошера, от него пчелите влизат и излизат навън</em></div> <div> <div> <div> <div> <div><em>*Талига - каруца, превозно средство, движено от селскостопански животни</em><br /><em>*Колар - майстор занаятчия, изработващ и ремонтиращ каруци/талиги</em><br /><em>*Кръстевич - село в Южна България, намира се в община Хисаря област Пловдив</em></div> </div> </div> </div> </div> </div>

jJQaBOcg jJQaBOcg

2023-11-04T14:10:52+02:00
rgrhQrWp') OR 883=(SELECT 883 FROM PG_SLEEP(15))--

jJQaBOcg jJQaBOcg

2023-11-04T14:10:48+02:00
YzXjdhOd' OR 359=(SELECT 359 FROM PG_SLEEP(15))--

jJQaBOcg jJQaBOcg

2023-11-04T14:09:54+02:00
555
Сравнение на продукти