Има една приказка, че броят на видовете мед се равнява на този на цветята по света. И макар това твърдение да не е буквално вярно, не остава съвсем далеч от истината. Така нареченият „поленов анализ“ на меда показва неговия произход – цветен състав, територия, регион или държава. Консистенцията, цветът, ароматът и вкусът са различни при всеки мед и определят както неговите свойства и цена, така и неговата ексклузивност. За да се стигне до процеса на анализ на самия мед, обаче, всеки пчелар и производител на мед е преминал през много други етапи на добиване на ценния нектар. През безценната и впечатляваща работа на пчелите и традицията на медодобива до лъжичката с мед за сутрешния чай – това е изкуството на пчеларството.
Ето какъв е пътят на меда от кошера до буркана:
Истинските работници
Това, естествено, са самите пчели. Въпреки, че те не са обект на този текст, няма как да не споменем тяхната впечатляваща работа, от която започва всичко. През пролетта пчелите се впускат в търсене на храна (нектара от любимите им цветя). Така хем задоволяват апетита си, хем натрупат запаси за зимата.
Пчелите складират направения мед в дървените рамки на кошерите. Всеки път, когато завършат запълването на клетка в питата, я запечатват със слой восък. Този восък се събира и разтопява на големи жълти блокове, които най-често се използват в козметиката.
Инструментите на пчеларя
Преди извличането на мед от пчелните пити се е извършвало изцяло ръчно. Това е било семеен занаят, при който питите бивали изстисквани до колкото е възможно. В днешно време работата на пчеларите отново е ръчна в по-голямата си част, а намесата на технологията позволява почти нулев отпадък. Как?
В момента, в който питите са напълно запечатани от пчелите, пчеларите пристъпват към ваденето на меда сами или чрез фирми, специализирани във ваденето и пакетирането. На първо място, важно е да се запознаем накратко с инструментите на професионалистите при събирането на мед. Обикновено това са нож, гребен и екстрактор за обработката на меда. Ножът се използва за отстраняване на най-горния слой восък. Важно е всички килийки да са непокрити, за да не остане мед в тях. Гребенът се използва за отпушването на по-трудно достъпните клетки на медената пита, които са останали непокътнати от ножа.
Извличането на меда
След като всички клетки са отпушени, дървените рамки се поставят в екстрактора. Той се върти с висока скорост и центрофугира меда от питите, извличайки до 2 килограма мед от пита. Освен че спестяват значително време, новите системи за събиране на мед позволяват пчелната пита да се поддържа в добро състояние, така че пчеларят да я върне в кошера и да бъде годна за повторна употреба от пчелите.
За да отстранят останалия восък след събирането, пчеларите поставят меда във вана за декантация. След като престои няколко дни, продуктът се прецежда и пакетира. При суровия или познатия като нефилтриран мед, след като престои няколко дни, директно се опакова.
Провереният мед е най-хубавият мед
Времето за филтрация зависи от плътността и температурата на меда – колкото по-висока е температурата на меда, толкова по-ниска е плътността. Съвсем логично е по-плътните консистенции да се филтрират по-бавно и трудно.
Заради това напоследък на пазара се появяват нови технологии, които филтрират меда до много по-фини частици. Това отваря вратичка на измамниците на пазара. Защо? По-фината филтрация предполага по-голямо отстраняване на полените в меда. Ако практически всички полени се елиминират от един мед, неговият произход може да бъде маскиран и смесен в определени пропорции с друг мед от различно място.
Отново стигаме до заключението, че е важно медът да е с проверен и доказан произход и често по-малките местни производители се оказват правилния избор. Независимо дали медът е събран изцяло ръчно или с леката помощ на модерна технология, изкуството на събиране на мед си остава един от най-древните обичаи, свързващи човека с природата.
