Пчелинъ на Дядо Йовко
Беше пролетта на 1909 година. Дядо Йовко излезе от работилницата, бършейки потното си чело. Току що беше завършил новата талига* на чорбаджи Иван. Той беше прочут майстор колар* в своя край – Средна гора, но за къщните си беше просто Йовко. Беше едър човек, с добродушно лице и весел поглед. Винаги препасан с пояс и с потури, избръснат, но с груби ръце. Йовко! – провикна се баба Дона- Ела да ти кажа, какво съм намислила. Дядо Йовко се засмя. Какво ли беше намислила неговата опасна бабичка тоя път. Той се отправи към къщния праг. Вземи ги тези обици, – започна