Медът е основният източник на енергия, на живот на пчелите. Ако в един кошер има 60 000 пчели, около една трета от тях са посветени на събирането на нектара, който по-късно останалите ще превърнат в мед. Малка част от пчелите работят като разузнавачи или търсачи. Те намират източник на нектар и след това се връщат в кошера, за да информират другите.
Така наречените „скаути“ съобщават къде е източникът на нектар, като изпълняват танц, който разкрива посоката и разстоянието, което пчелите трябва да изминат. По време на този танц пчелата разклаща коремчето си от една страна на друга, докато описва кръгове във формата на осмица.
Карл фон Фриш – лудият пчелар
Изкуственият интелект (AI) разкри пред нас изцяло нов свят от възможности за учените да разберат едни от най-загадъчните обитатели на Земята – пчелите. Но човекът, който успява да предприеме първите стъпки в това начинание, е австрийският учен и изследовател Карл фон Фриш.
Накратко, изследването на Фриш доказва, че времето, за което пчелата разклаща коремчето си, показва разстоянието на храната от кошера. Ако храната е достатъчно близо, пчелата разклаща коремчето си за кратко. Ако е много далеч, за по-дълго време.
Пробивът на Карл фон Фриш първоначално му печели голямо презрение и недоверие от други учени от средата на 20-ти век. По това време Карл фон Фриш не се радва на никакъв успех или признание от своите колеги – теориите му са абсолютно отхвърлени, а той самият е заклеймен за луд.
Известно е, че Карл фон Фриш е пропускал лекциите си, за да прекарва времето си в наблюдение на повече от 100 вида различни животни, само девет от които бозайници.
В някакъв момент, наблюденията на Фриш стават насочени само и единствено върху сложния микросвят на кошерите:
„Открих, че чудодейни светове могат да се разкрият пред търпелив наблюдател, когато случайният минувач не вижда абсолютно нищо.“
Пчелите от вида Apis mellifera са обекта на изследване на Фриш. Именно търпението и съсредоточеността помагат на австрийския „луд учен“ да разчете техния език и геометрията в танците. Днес Apis mellifera са обявени за един от най-комплексните и интелигентни видове животни, а Карл фон Фриш е горд носител на Нобелова награда.
Не им се вярва – пчелите са по-умни от хората
В преследването на своята хипотеза за тайния свят на пчелите, Фриш поставя под въпрос две централни допускания на западната наука и философия, че хората имат най-сложните форми на езика сред животните, а насекомите не са способни на сложна комуникация поради малкия си мозък.
Човешкият вербален език до голяма степен се основава на шумовете, които издаваме с нашите гласни струни и уста. Израженията, които правим с лицата си и начина, по който се държим физически и движим телата си.
Езикът на пчелите е предимно пространствен и вибрационен. Неговият синтаксис се основава на нещо много различно от човешкия език – честотата, ъгълът и амплитудата на вибрациите на телата на пчелите, включително коремчетата и крилата.
Чрез бръмчене и треперене, накланяне и завъртане пчелите предават удивително точна информация. След като пчелата разузнавач намери добър източник на храна, тя се връща в кошера, за да информира сестрите си.
Полученият модел, който може да се наблюдава визуално, кодира посоката към източника на храна спрямо позицията на слънцето в небето. Продължителността на танца е свързана с разстоянието, което пчелите трябва да изминат. Времето, за което пчелата разклаща коремчето си, показва разстоянието на храната от кошера. Ако храната е достатъчно близо, пчелата разклаща коремчето си за кратко. Ако е много далеч, за по-дълго време.
Любовта на пчеларите
Пчелите, както и всики други живи същества на нашата планета, имат своята роля в реалността и времето, което споделяме. И макар насекомите да изглеждат малки и безобидни, не бива да забравяме тяхното жизненоважно място в света. Ние хората обичаме да се състезаваме с всичко и всеки в името да докажем надмощието си, но природата винаги намира начин да ни покаже колко велики и в същото време незначителни могат да бъдат нашите открития и успехи. В една идеална действителност, пчелите са равни на човека.
Карл фон Фриш не е първият, който е осъзнал значението на пчелите, защото първите, прозряли истината, всъщност, са пчеларите. В едно свое изказване австриецът разкрива възхищението си от работата на пчеларите и признава, че тяхната отдаденост, която е споделил по време на проучването си, го е довела до общовалидното прозрение, че търпението е ключът към всеки успех и всичко хубаво.
